Казармени бисери: За гаджета ще се настроя, приключих аз със строя
Казармата - показателен интервал за генерации българи, мотив за доста мемоари - къде хубави, къде неприятни, за митове, за лакърдии, за мъжки приятелства… За прекръстване от страна на тези, които не са били, и за гръмкото: „ не си мъж, в случай че не си стоял във военния строй ” - от страна на тези, които са служили на родината…
Прочетете още
„ Носехме вода по един рид в ракиени чаши и пълнехме голям бидон ”, това разказваше другар всякога, когато се отвори тематиката за службата. Друг пък непрекъснато повтаряше,че мястото му в карцера било запазено - доста обичал да бяга и да задява девойки.
За всички носили автомат на рамо, само че и за тези, които не са – Етнографският музей предлага извънредно любопитна галерия, преплела исторически обстоятелства, с достоверни разкази и документи. Къде в случай че не в „ Когато момчето става мъж. Казармата през „ тези ” 45 години ” на етнолога доктор Илия Вълев можете да видите фамозния въшкарник, мешките, „ Тройной ”, „ Грик ”, якичките, знаците и всички останали материални и нематерилни знаци на войниклъка!
„ ГВС ” или „ НГВС ”
Годен за военна работа или неспособен за военна работа - това е първата стъпка, която вършат бъдещите бойци. Специални комисии правят обзор и вземат решение къде да пратят новобранеца и дали изобщо може да носи работа.
„ Да ти е лека службата! ”
Изпращането на войничетата е цялостен обред. Първоначално пришивали кръстчета в облеклата и кесиите им, с цел да ги пазят, изпращали ги с цветя, наложително преди обед - да вървят с времето напред. После младежът стъпвал в тревата, а майката я изрязвала с пръстта и засаждала в саксия, поливала я, с цел да е здрав и пресен боецът.
В по-новите времена ги изпращат с хумористични пожелания – „ Внимавай със сапуна! ", „ Да издържиш сухия режим! ”, „ Смазвай постоянно персоналното оръжие! ” и други. Подаряват им най-много дарове, нужни за службата като чорапи, партенки, пуловери, бръснарски принадлежности… А на подбив приятелите обкичват боеца с наниз от моркови или зелка, подаряват го с гумен заек или галоши и цървули за „ лек път през службата ”. Прочути са и новобранските изпращания, които имат размери като за женитба.
„ Казармата - обреден преход… ”
Социалистическата идеология трансформира концепцията за военната работа и младите бойци, влизайки в казармата, дават " клетва за честност към родината, народа и комунистическата партия ". А лозунгите от този интервал са красноречиви:
" Казармата е ковачница за мъже - там те се коват и каляват за живота, до момента в който си млад, сходно на горещо желязо. ”
" Мъж, който не е служил в казармата, не е никакъв мъж. "
" В казармата юношата умира, с цел да се роди мъжът. "
„ Влизаш – строга дисциплинираност и ред. Нищо, че на табелата написа „ Добре пристигнали ”
Посетителите ще научат от изложбата за униформите, шапките и чантите (мешките) на другите типове войски, а и за порядките. В строен лист са изредени всички атрибути, който „ зайците ” би трябвало да приготвят преди да пристъпят прага на казармата. После идва дневният режим, а той е в действителност стряскащ.
„ 5.30-5.40 ч. – ставаш от сън, само че в действителност те будят като по паника. Скачаш, обличаш се, опъваш леглото като по конец и „ бегаш на открито ”, споделят прекарвания войничета. После следва ден под строй, който приключва с вечеря. След това – до вечерната инспекция, стартира огромният „ чанч ”, гонката на новобранците, което „ старите бойци използваха като тип развлечение ”. След „ отбой ” е време за лягане и молитва да няма повдигане по паника, нещо постоянно протичащо се в първите дни работа.
„ Заклех се… ”
Интересен е и ледващият акцент в изложбата – денят на полагането на клетвата. За войничетата това е желан миг да се видят със фамилията си, а за фамилията – да наготви де що има, с цел да зарадва момчето си. Някои носят тави с баници и торти, други тръшват по някоя овчица или козичка – всеки съгласно опциите.
„ Първите 40 дни… ”
Първите дни след клетвата са време за акомодация. Тогава новобранците научават най-важните правила - на шеф се дава отговор най-много със " Слушам " и " Тъй правилно " и в по-редки случаи със " Съвсем не! ". Големият конфликт обаче е със старите бойци. Първото, което се запомня, е, че не би трябвало да отговаряш нито с " Ебавам остарелия ", нито с " Не ебавам остарелия ", а твърдо и постоянно - с " Ебавам, не ебавам, остарялото почитам ".
" Останалите 700 дни... "
В този раздел с доста възприятие за комизъм са споделени някои прочувствени, само че и много интимни прекарвания, които единствено казармата може да сложи на дневен ред в живота на един 18-19-годишен юноша.
" Винаги се намираше по някоя засукана кака от близкото село, която облекчаваше младежите ", споделя един, а различен споделя за шефствата сред поделенията и женските трудови колективи, които оказват помощ, тъй като " боецът понякога би трябвало да смазва пушката, с цел да не му е горчива службата ".
За реда в казармата през двете години работа се носят какви ли не митове, само че най-впечатляващи са признанията на бойци, че и до през днешния ден помнят номера на автомата си, а най-голямата наслада са писмата, отпуските и свижданията. Кой, по дяволите, ще се радва на писмо през днешния ден?
В тази част от експозицията посетителите ще видят наръкавните емблеми на спортни и профилирани роти, медалите, вензелите.
" Уво-уво... у-вол-не-ни-ееее! "
Тази част от експозицията е и най-забавната, тъй като след 700 дни е време за наслада и се раждат крилати изречения. Те са задоволително красноречеви:
" Ето идва дизелът червен, аз съм към този момент набор уволнен. "
" С влакчето пътувам, към този момент няма да докладвам. "
" За гаджета ще се настроя, завърших аз със строя. "
" Няма да зъзна на поста, няма да се хвърлям и на лоста. Ето, през вчерашния ден сдадох автомата, а от на следващия ден ще се сгуша в на гаджето бедрата. "
" Постави вярно каската, само че с вързани очи! "
Разказана посредством най-цветните ѝ детайли, изложбата звучи като развлечение, само че в действителност е съществено и обхватно проучване. То по в действителност атрактивен метод ще впечатли както тези, които са служили, по този начин и тези, които единствено са слушали истории.
Наред с фолклора, са изнесени редица значими исторически обстоятелства за развиването на българската армия, за знаците и порядките ѝ и за процеса, през който минават служещите.
" Идеята ни е да го създадем по този начин, че да стане забавно за всички ", споделя създателят доктор Илия Вълев, до момента в който театралничи до едно от таблата, до които посетителите могат да си създадат фотография. Другото е с наборна военна брошура, посредством която всеки може влезе в кожата на редови войник.
Изложбата продължава до 30. ноември в Етнографския музей и си коства да бъде посетена.
Прочетете още
„ Носехме вода по един рид в ракиени чаши и пълнехме голям бидон ”, това разказваше другар всякога, когато се отвори тематиката за службата. Друг пък непрекъснато повтаряше,че мястото му в карцера било запазено - доста обичал да бяга и да задява девойки.
За всички носили автомат на рамо, само че и за тези, които не са – Етнографският музей предлага извънредно любопитна галерия, преплела исторически обстоятелства, с достоверни разкази и документи. Къде в случай че не в „ Когато момчето става мъж. Казармата през „ тези ” 45 години ” на етнолога доктор Илия Вълев можете да видите фамозния въшкарник, мешките, „ Тройной ”, „ Грик ”, якичките, знаците и всички останали материални и нематерилни знаци на войниклъка!
„ ГВС ” или „ НГВС ”
Годен за военна работа или неспособен за военна работа - това е първата стъпка, която вършат бъдещите бойци. Специални комисии правят обзор и вземат решение къде да пратят новобранеца и дали изобщо може да носи работа.
„ Да ти е лека службата! ”
Изпращането на войничетата е цялостен обред. Първоначално пришивали кръстчета в облеклата и кесиите им, с цел да ги пазят, изпращали ги с цветя, наложително преди обед - да вървят с времето напред. После младежът стъпвал в тревата, а майката я изрязвала с пръстта и засаждала в саксия, поливала я, с цел да е здрав и пресен боецът.
В по-новите времена ги изпращат с хумористични пожелания – „ Внимавай със сапуна! ", „ Да издържиш сухия режим! ”, „ Смазвай постоянно персоналното оръжие! ” и други. Подаряват им най-много дарове, нужни за службата като чорапи, партенки, пуловери, бръснарски принадлежности… А на подбив приятелите обкичват боеца с наниз от моркови или зелка, подаряват го с гумен заек или галоши и цървули за „ лек път през службата ”. Прочути са и новобранските изпращания, които имат размери като за женитба.
„ Казармата - обреден преход… ”
Социалистическата идеология трансформира концепцията за военната работа и младите бойци, влизайки в казармата, дават " клетва за честност към родината, народа и комунистическата партия ". А лозунгите от този интервал са красноречиви:
" Казармата е ковачница за мъже - там те се коват и каляват за живота, до момента в който си млад, сходно на горещо желязо. ”
" Мъж, който не е служил в казармата, не е никакъв мъж. "
" В казармата юношата умира, с цел да се роди мъжът. "
„ Влизаш – строга дисциплинираност и ред. Нищо, че на табелата написа „ Добре пристигнали ”
Посетителите ще научат от изложбата за униформите, шапките и чантите (мешките) на другите типове войски, а и за порядките. В строен лист са изредени всички атрибути, който „ зайците ” би трябвало да приготвят преди да пристъпят прага на казармата. После идва дневният режим, а той е в действителност стряскащ.
„ 5.30-5.40 ч. – ставаш от сън, само че в действителност те будят като по паника. Скачаш, обличаш се, опъваш леглото като по конец и „ бегаш на открито ”, споделят прекарвания войничета. После следва ден под строй, който приключва с вечеря. След това – до вечерната инспекция, стартира огромният „ чанч ”, гонката на новобранците, което „ старите бойци използваха като тип развлечение ”. След „ отбой ” е време за лягане и молитва да няма повдигане по паника, нещо постоянно протичащо се в първите дни работа.
„ Заклех се… ”
Интересен е и ледващият акцент в изложбата – денят на полагането на клетвата. За войничетата това е желан миг да се видят със фамилията си, а за фамилията – да наготви де що има, с цел да зарадва момчето си. Някои носят тави с баници и торти, други тръшват по някоя овчица или козичка – всеки съгласно опциите.
„ Първите 40 дни… ”
Първите дни след клетвата са време за акомодация. Тогава новобранците научават най-важните правила - на шеф се дава отговор най-много със " Слушам " и " Тъй правилно " и в по-редки случаи със " Съвсем не! ". Големият конфликт обаче е със старите бойци. Първото, което се запомня, е, че не би трябвало да отговаряш нито с " Ебавам остарелия ", нито с " Не ебавам остарелия ", а твърдо и постоянно - с " Ебавам, не ебавам, остарялото почитам ".
" Останалите 700 дни... "
В този раздел с доста възприятие за комизъм са споделени някои прочувствени, само че и много интимни прекарвания, които единствено казармата може да сложи на дневен ред в живота на един 18-19-годишен юноша.
" Винаги се намираше по някоя засукана кака от близкото село, която облекчаваше младежите ", споделя един, а различен споделя за шефствата сред поделенията и женските трудови колективи, които оказват помощ, тъй като " боецът понякога би трябвало да смазва пушката, с цел да не му е горчива службата ".
За реда в казармата през двете години работа се носят какви ли не митове, само че най-впечатляващи са признанията на бойци, че и до през днешния ден помнят номера на автомата си, а най-голямата наслада са писмата, отпуските и свижданията. Кой, по дяволите, ще се радва на писмо през днешния ден?
В тази част от експозицията посетителите ще видят наръкавните емблеми на спортни и профилирани роти, медалите, вензелите.
" Уво-уво... у-вол-не-ни-ееее! "
Тази част от експозицията е и най-забавната, тъй като след 700 дни е време за наслада и се раждат крилати изречения. Те са задоволително красноречеви:
" Ето идва дизелът червен, аз съм към този момент набор уволнен. "
" С влакчето пътувам, към този момент няма да докладвам. "
" За гаджета ще се настроя, завърших аз със строя. "
" Няма да зъзна на поста, няма да се хвърлям и на лоста. Ето, през вчерашния ден сдадох автомата, а от на следващия ден ще се сгуша в на гаджето бедрата. "
" Постави вярно каската, само че с вързани очи! "
Разказана посредством най-цветните ѝ детайли, изложбата звучи като развлечение, само че в действителност е съществено и обхватно проучване. То по в действителност атрактивен метод ще впечатли както тези, които са служили, по този начин и тези, които единствено са слушали истории.
Наред с фолклора, са изнесени редица значими исторически обстоятелства за развиването на българската армия, за знаците и порядките ѝ и за процеса, през който минават служещите.
" Идеята ни е да го създадем по този начин, че да стане забавно за всички ", споделя създателят доктор Илия Вълев, до момента в който театралничи до едно от таблата, до които посетителите могат да си създадат фотография. Другото е с наборна военна брошура, посредством която всеки може влезе в кожата на редови войник.
Изложбата продължава до 30. ноември в Етнографския музей и си коства да бъде посетена.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ